Бегония (Begonia) е голям род ниски растения от семейство Begoniaceae.
Той включва над 1000 вида, характерни за райони с тропичен влажен климат (Южна и Централна Америка, Африка и Южна Азия).Количеството на сортовете и хибридите са повече от 12 000.
Родът е наречен на Мишел Бегон, френски губернатор на Хаити в края на 17 век и покровител на ботаниката.
Основният им белег е, че имат мъжки и женски цветове в съцветия. Обикновено стъблата са месести, а листата - асиметрични. Ботаниците разделят бегониите в три групи в зависимост от подземните органи на растението. Групата коренищни имат удебелени стъбла под земята, които се използват за размножаване - най-често видовете от тази група се отглеждат заради листата. Групата на грудковите имат удебелени корени, които се използват за размножаване. Тази група включва видовете с големи цветове. Най-накрая е групата с нишковидни корени - обикновени корени, които не се използват за размножаване. Тази класификация е значима за ботаника. Но на практика е по-добре бегониите да се разделят на групи в зависимост от приложението им - бегонии с декоративни цветове, бегонии с декоративни листа и храстовидни бегонии.
Бегонии с декоративни цветове
Тази група се дели на 3 подгрупи:
1. В първата група влизат бегониите от типа "Lorrain", които се появяват в края на XIX в. под названието "Gloire de Lorraine" и дълго време преобладават на пазара. Този сорт цъфти през зимата с бели или розови цветове. Сега се среща рядко в магазините.
2. В началото на XX в. в Англия от грудкова бегония е селектирана бегонията "Elatior", която цъфти цяла година с бели, червени, розови и жълти цветове. Цветовете на този сорт са по-едри и по-наситени и от тях най-известната е бегонията Ригер, наречена по името на на своя създател.
3. В третата подгрупа влизат много популярните, целогодишно цъфтящи хибриди "Semferflorens", които понясят слънцето много по-добре от горните.
Температура: желателно е 13-21 С за зимноцъфтящите. Грудковите трябва да се пазят от измръзване.
Влажност на въздуха: Високата влажност е благоприятна, но не задължителна.
Осветление: Изисква добро осветяване, без пряка слънчева светлина. През зимата е необходимо да обезпечите колкото може повече светлина.
Разпространени сортове бегонии от групата на бегониите с декоративни цветове
Получена в резултат на кръстосване на B.socotrana и B.dregei хубрида B х cheimantha цъфти зимата и образува групи от малки розови или бели цветове. "Gloire de Lorraine" с розови цветове е една от най-известните разновидности.
Хибридът Begonia elatior (Бегония висока) Begonia x hiemalis (Бегония зимуваща)
Прости цветове с широка гама от разцветки и оттенъци. Получени са в резултат на кръстосване на B.socotrana и и грудкови бегонии от Южна Америка..

Ниско растение, обсипано с дребни цветове. Цветовете могат да бъдат бели, розови и червени. Листата при някои са с бронзов оттенък. Съществуват множество разновидности.
Begonia sutherlandii (Бегония Сазерленд)
Бегонията е с малки ланцетовидни листа и обилие от прости оранжеви цветчета, събрани в рехаво съцветие.
Begonia x tuberhybrida (Бегония грудкова)
Групата включва бегонии с едри красиви цветове, използвани като саксийни растения. Има много разновидности. Всички цъфтят летните месеци.
Бегонии с декоративни листа:
В групата на листнодекоративните бегонии спадат преди всичко кралската бегония и нейните хибриди, хибридите на бегония диадема, Begonia heracleifolia, бегония Фист и много други. При повечето от тях листата са асиметрични, месести, късосърцевидни или косоовални.
Стеблата и листата на почти всички листнодекоративни бегонии са покрити с много красиви ярки власинки. Всички те са еднодомни растения, т. е. мъжките и женските цветове се образуват на едно и също растение. Съцветието е сложно. Цветовете нямат декоративна стойност. Женския цвят образува плод под формата на тристранна кутийка с огромно количество семена. Обикновено корените или надземните стебла се стелят по земята, понякога са по-повдигнати или проникват на 1 — 2 см дълбочина в почвата. При много от бегониите в тази група по корените се забелязват белези — следи от опадалите листа.
Листнодекоративните бегонии са сравнительно непретенциозни, грижата за тях не е трудна, въпреки че при недостатъчно добро отглеждане, те губят своята декоративност и примерно след година много от видовете трябва да се подновяват.
Разпространени сортове бегонии от групата на бегониите с декоративни листа
Begonia bowerae (Бегония Бауер) B.boweri
Begonia listada
Многогодишно тревисто полуампелно растение със стелещи се облистени стебла. Височина до 30—40 см. Листата са удължено-ланцетни, цели, с длановидни краища, с дължина до 11 см и ширина 5,5-6 см. Лицевата страна е тъмно-зелена със син оттенък, кадифена, гъсто покрита с розови власинки, обратната страна е вишнева или тъмно-червена. Цветовете са бели, на къси цветоноси. Съцветията са покрити с розови власинки. Цъфти от началото на септември до края на декември.
Отглеждане:
Не обича преки слънчеви лъчи, за това е необходима защита в горещите дни. Оптималната температура не трябва да бъде по-ниска от 17—18°C, влажността на въздуха трябва да е 60—80%. През лятото се полива умерено, през зимата според просъхването на почвата. Не понася преовлажняване. През март-април се препоръчва подрязване на старите клони и пресаждане на растението в нова, богата, хранителна почва, състояща се от: листовка, хумусна почва, торф и пясък в съотношение 3:0,5:1:1,5. Подхранва се веднъж на 15 дни с комплексни минерални торове.
Размножаване:
Чрез стъблени и листни резници.



Произхожда от Източна Индия. Една от най-красивите листнодекоративни бегонии. В резултат на кръстосване с В. xanthina са получени многобройни сортове и хибриди. Многогодишно тревисто растение с удебелени наземни, в голямата си част пълзящи корени. Листата са много красиви, едри, често с дължина до 30 см и ширина 20 см , като правило, кососърцевидни, вълнисти, неравномерно назъбени, голи или слабо мъхести. Окраската е бронзово-кафява, червено-виолетова, кадифено-малинова, често с много оригинални сребристи или червено-виолетови петна. Срещат се хибриди и сортове, имащи почти черни листа с малинови петна. Цветовете са дребни, невзрачни, единични, бледо-розови или бели с розов оттенък, на дълъг цветонос. Препоръчително е цветоноса да се отделя още преди да се отворят цветовете. Тази бегония расте целогодишно.
Отглеждане:
Всички кралски бегонии трябва да се отглеждат близо до източника на светлина, като са защитени от преките слънчеви лъчи и теченията. Най-подходящо място за тях са прозорци с източно или западно изложение. Растението трябва да има постоянно място, не се препоръчва да се мести постоянно. През зимата трябва да се поддържа температура в границите на 15—20°C, полива се с топла вода и за да се избегнат заболявания – не се пулверизира. През лятото е необходимо редовно подхранване с комплексни минерални торове два-три пъти месечно. Пресажда се ежегодно в смес, състояща се от: листовка, хумусна почва, торф и пясък (2:3:1:1), рН 5,8—6,5. Тази бегония много често е нападана от брашнянка и сива плесен.
Размножаване:
Чрез листни и стъблени резници.

Ефектно полу -храстовидно растение, произхождащо от тропическите гори на Бразилия. В родината си достига височина 2,5 м. В стайни условия при правилно оформяне не надвишава 0,6 - 1м. Стеблата са голи, изправени, подобни на бамбук. Листата са продълговато-яйцевидни с назъбени краища, с дължина до 20 см и ширина 5—7 см, отгоре тъмно-зелени, с неголеми сребристи петънца, от долната страна са светло-зелени. Цветовете са на дълги коралово-червени цветоноси, събрани в гъсти съцветия. Цъфти по всяко време на годината.
Cорта Lucerna (B. corallina 'Lucerna') е с едри продълговато-яйцевидни листа с назъбени краища, с дължина до 20-25 см и ширина 5—7 см, отгоре зелени, с неголеми сребристи петънца, от обратната страна – червени.
Begonia limmingheana (Бегония Лиминг)
Червени или розови цветове и Красные или розовые цветки и поникващи издънки.

Родината на растението са влажните тропици на Бразилия. Многогодишно силно разклоняващо се растение, често достигащо височина 1 м. Листата са издължено-сърцевидни с дължина до 15 см и ширина 10 см, с лицева страна в оригинален метален цвят, от обратната страна са пурпурни. Стеблата са мъхести, в червен цвят. Цветовете са бели или розови, събрани в неголямо съцветие. Цъфти през лятото, при подходящи условия понякога по два пъти: през май—началото на юни и в края на август — началото на септември. Расте през цялата година, но особено активно през пролетта и лятото.
Отглеждане:
Не е взискателна, обича ярка разсеяна светлина. Оптималната температура е 16-20°C. Не обича теченията, които предизвикват преждевременно опадане на листата. През периода на вегетация се полива умерено, а през зимата по-рядко. Влажността е умерена, през сухия сезон въздуха в помещеието трябва да се овлажнява. Подхранва се с комплексни минерални торове веднъж на 2—3 седмици.
Размножаване:
Чрез връхни резници и разделяне на кореновата туфа, чрез стъблени резници и от семена.

Храстовидно растение родом от тропиците на Южна Америка. Листата са овално-продълговати, с дължина 10—15 см и ширина до 5 см, на лицевата страна тъмно-зелени, с многобройни сребристи петънца, от долната страна са розово-червени. Дръжките са къси, до 2,5 см. Цветовете са едри, бледо-розови, на дълъг цветонос. Цъфти през цялата година.
Отглеждане:
Светлолюбива, предпочита ярка разсеяна светлина. За по-добър цъфтеж температурата в помещението не трябва да пада под 12—15°C. От ранна пролет до средата на есента се полива умерено. През зимата поливането се съкращава, но без да се допуска засушаване на кореновата туфа. Подхранва се веднъж на две-три седмици с комплексни минерални торове. Пресажда се ежегодно. За да се разклонява повече, се препоръчва прищипване на върховете на клоните. Веднъж на в 3—4 години възрастните растения се подновяват, като стеблата и листата се подрязват много късо.
Размножаване:
Чрез листни и стъблени резници.
Някои важни моменти при посаждането на бегониите
Премахнете старата пръст и старите корени. Посадете растението така, че до ръба на саксията да оства поне сантиметър и половина.
След посаждането полейте обилно. Внимавайте точката на растеж да не остане затрупана с пръст и да не се мокри при поливане.
Заболявания
Листа с кафяви краища: твърде ниска влажност на въздуха.
Бледи, загниващи листа: излишък на влага.
Бял налеп по листата: бяла роса. Отстранете заразените листа и напръскайте с фунгицид. . Поставете в добре осветено и проветриво помещение.
Опадване на пъпките: сух въздух или излишък на влага в почвата.
Загиване на растението: загниване на корените поради излишък на влага в почвата, поражение от нематоди (вижте има ли подутини по корените), изяждане на корените от попово прасе (вижте има ли изядени корени). Растенията понякога могат да бъдат нападнати от акари. Обикновено това означава, че въздъхът е твърде слаб. Третирайте с подходящ препарат.