Веднъж при стареца дошла една жена със своя малък син.
„Някой е урочасал детето ми”, казала тя. „Яде фурми от сутрин до вечер. Само сладки фурми и нищо друго. Какво да правя?”
Старецът погледнал момчето и отвърнал:
„Добра жено, върни се у дома с детето. А утре по същото време ела при мен отново и аз ще ти помогна”.
На другия ден старецът сложил детето в скута си, взел фурмата от ръцете му и казал:
„Сине мой, не забравяй, че на света има и други вкусни неща”.
После го благословил и го пуснал да се върне при майка си, която учудена попитала:
„Защо не каза това вчера? Защо трябваше да се връщаме и пак да изминаваме толкова дълъг път?”
„Добра жено”, отговорил старецът, „вчера не можах убедително да кажа на твоя син онова, което му казах днес, защото вчера и аз сладко ядох фурми”.
Смисълът на притчата е прост: Започни от себе си! Всички съвети и поучения имат стойност, само когато ги потвърждаваш със собствения си живот.