Детският плач може да предизвика в родителя различни състояния: някои изпадат в ярост и искат това веднага да престане, други чувстват вина за това, че детето е нещастно, а трети се изпълват с нежност и съчувствие.
И ако новороденото плаче, като правило, поради някаква физиологична причина (болка, глад, студ), то тригодишното дете би трябвало вече адекватно да отговори защо плаче. И въпреки това то често не може да каже защо точно плаче.
На първо място плачът за децата между 2 и 4 годинки е важен инструмент за изразяване на емоциите. Не задължително на детето да му е тъжно - то може да е ядосано, обидено, може да се вълнува или да се страхува и даже да се радва твърде силно. И всичко това се изразява със силен плач. А на въпросът "Какво се е случило?" тригодишното дете не може да даде разбираем отговор и продължава да ридае. То действително не знае каква е тази буря вътре в него.
Именно затова думите "Стига рева!" нямат ефект. Казвайки това ние даваме на детето да разбере, че неговите емоции са ни неприятни и ние искаме то веднага да престане да се чувства така. Но нашата родителска задача (колкото и трудна да ни се струва за изпълнение) е не да научим детето да подтиска чувствата и емоциите си, а да ги регулира, без да оставя гнева, обидата, страха вътре в себе си.
Другият похват за справяне със ситуацията - опитът да отвлечете вниманието на детето с нещо интересно за него може да сработи, но не решава проблема. Ако детето се е скарало с някого за играчка, тогава да, струва си да му отвлечете вниманието с друга играчка. Но ако то плаче, защото сте му закопчали якето, а то е искало само да се закопчее, не се опитвайте да му отвличате вниманието, а поговорете с него.
И така как да подходим, какви думи да използваме?
Първо вдишайте и издишайте дълбоко. Разбираемо е родителят да е уморен, а плачът може да го изкара от релси. Ако започнете раздразнено да се опитвате да успокоите детето, ефектът ще е обратен - то ще започне да плаче още по-силно. Затова първо се успокойте, като направите няколко дълбоки вдишвания. А след това кажете:
"Дай да ти помогна! Искаш ли да пробваме заедно?"
Даже ако детето продължава да крещи "Аз сам/а", за него е важно да чувства вашата поддръжка и да разбира, че ако не успее вие ще му помогнете.
"Виждам, че ти е трудно"
По този начин давате на детето да разбере, че неговият вик за помощ е чут.
"Разбирам, че си разстроен/ядосан ( че се страхуваш/радваш много) - това е нормално!"
Като назовете емоцията вие помагате на детето да я осъзнае. Сега то няма просто да крещи, а ще изрази определено душевно състояние.
"Това беше много неприятно/тъжно/обидно, разбирам!"
Като покажем на детето, че разбираме за какво вълнуващо събитие става дума, ние му помагаме да осъзнае какво точно го е развълнувало/разстроило.
"Хайде да си починем"
Понякога трябва просто да отведем детето на спокойно място и да му дадем време да се успокои. Децата често се измарят от силни звуци и от тълпите. Те могат да се превъзбудят от много впечатления. Тогава просто трябва да заведете детето на тихо място да си почине и да се успокои.
"Тук съм, до теб"
Детето трябва да разбере, че неговият плач не отблъсква родителя, а напротив - призивът за помощ е чут. Можете да хванете детето за ръка или да го прегърнете, ако не е твърде гневно.
"Искаш ли да ти помогна/Да пробваме ли още веднъж заедно?"
Понякога, когато детето плаче от фрустрация (емоционално състояние, когато човек е излъган в очакванията си или не може да ги постигне), са нужни три неща: помощ, малка почивка и възможност да се опита отново да направи това, което не се е получило. Като питаме имат ли нужда от помощ, ние помагаме на детето да се почувства нужно и важно.
"Виждам, че си разстроен/а, но не разбирам защо. Можеш ли да ми помогнеш да разбера?"
Детето ще разбере, че сте готови да го изслушате и така по-лесно ще се успокои и ще се опита да формулира проблема.
"Хайде заедно да помислим какво да направим"
Така ще научим детето спокойно да намира изход от ситуацията.
"Обичам те"
Това е твърде трудно да се каже, особено, когато детето реве с пълно гърло и вие вече сте вбесени. Тук главното е да разберете: детето не го прави нарочно. То не се опитва да ви вбеси. То наистина не умее за сега да контролира и регулира своите емоции. Нали не се сърдим на някого защото не може да свири на пиано или да кара кола? Всичко може да се научи, както и контролирането на емоциите.
Затова всеки път като чуете детето си да плаче, повторете си: "то не плаче нарочно, не плаче нарочно, просто му е трудно, малко е и не умее да се справя с емоциите". Дори това да помогне в един от десет случая - пак ще е чудесно.
