Защо двойките се разделят след като имат дете?

Дали след като станат семейни повечето мъже стават по-безотговорни и по-големи егоисти? 

И защо повечето двойки се разделят след като имат дете? Дали причината се дължи на повечето отговорности или е просто въпрос на чиста психика, че вече са ти в кърпа вързани. Къде остават приоритетите? Или просто подредбата им е различна вече? Преди и след, хем еднакво, хем много различно.

Оказва се, че голяма част от българските мъжепритежават една обща черта и тя се казва егоизъм. Може би ще прозвучи феминистко, но нека се върнем първо малко назад в историята на българския народ. И то наистина ще е малко около 100 години. Може би на някоя европейка би и се сторило странно, ако една българска домакиня и опише ежедневието си. Странно може би не е най-подходящата дума, но..... Много мъже ще кажат, какво толкова им е на жените. Седят си къщи и нищо не правят. Да всъщност жена, която не е чувала тези думи може да се нарече щастливка. Разбира се тук говорим за жени, които живеят на семейни начала/семейнии имат деца.  Това всъщност е и темата ни. Интересен е факта, че ако мъж има приятелка, която му споделя проблемите си с нейния мъж (съпруг и т.н.) той искрено и съчувства. Ако  жена споделя на брат си или някой близък на нея мъж (не говоря за флирт), той започва да се възмущава на мъжа за който тя му разказва. Някак странно и естествено вижда недостатъците му отстрани. Като смятам, че мъжете могат да бъдат доста обективни отстрани, защото рядко намесват емоционалност. Още по-интересно е, че същите тези въпросни близки мъже, след като се приберат при собствените си жени, правят абсолютно същите неща, които отстрани оплюват.

Та къде е границата на истината. Пак ли е по средата? Или единия е прав, а другия крив? Въпроси от този род, разбира се въртят в главите на хората от както свят светува и от когато има двойки и взаимоотношения.  И все пак някой ще кажат всичко е толкова просто. Да просто е, когато не те засяга, ще кажа аз. Може би много жени също като мъжете се запитват, какво искат мъжете. Или как да бъда перфектна съпруга, домакиня, жена. Но не носим ли твърде много дини под една мишница и не изискваме ли твърде много от себе си? И защо обикновено свестните мъже са с не толкова свестни жени. Какво точно става с тази любов, само в главата ли ни е тя или е въпрос на предопределеност?

Има една поговорка, известна по целия свят;“Интереса, клати феса“. Та интереса ли води мъжете, когато си избират спътник в живота или са просто влюбени „глупаци“ както те самите понякога се наричат.  Една от моите приятелки наскоро ми разказа за нейния любим. Интересното при тях е, че те бяха една перфектна дойка без проблеми. Важно е да подчертая, че са двойка от над десет години. Както всеки би се досетил, се познават доста добре, знаят си и кътните зъби. В един хубав ден, те решили, че са готови да имат дете. Речено сторено и опитите започнали. За тяхна голяма радост не след  дълго време чудото се случило. И ако се питате дали историята завършила щастливо, то ще ви кажа, че все още не е завършила. Та нали това става само по филмите: „Вдигнала се голяма сватба и заживели задружно и щастливо“. Бих казала дрън дрън. В реалния живот не става така. Има и продължение, което не винаги е толкова розово. Та да се върнем на моята история. Роди им се едно прекрасно момиченце. И както всяко начало и това било трудно и на двамата разбира се, да не обиждаме таткото.  Бащата бил всеотдаен и разбиращ, ноооо в началото. След като малката минала годинката и интересите и приоритетите сякъш си разместили позициите. Но защо ли? Ами таткото казва, че въпросната моя приятелка нищо не върши по цял ден, а тя от своя страна се опитва да му обясни, че не е толкова лесно да се гледа къща и дете. Е то и когато някой професионалист върши нещо изглежда лесно и все пак не е така. Дами вдигнете самочувствието сега.  Да интересен е факта, че когато се опитваме да обясним на „силната“ половинка, какво не е наред в тях,  бързо се оказват доста изобретателни и находчиви в опонирането си. Та толкова ли е лесно всъщност да си гледаш детето вкъщи? Разбира се отговора не е еднозначен. Той както и всяко друго нещо е свързан с много определения и допълнения към картината, която бихме могли да оценим. Но до къде трябва да стигаме с компромисите? И кой трябва да ги прави повече? Този който ходи на работа или този който гледа детето вкъщи? По реда на всяка логика, следва да се знае, че никой не се е родил научен как се гледа малко пеленаче. И съответно би трябвало да се прави разграничение между пеленаче (бебе) и дете на две три години. Да обясня ли разликата? Ами бих могла, но смята, че всяка майка до болка е запозната с нея и би и било безинтересно да и я „обяснявам“. В тоя ред на мисли, новото по трудно ли е от познатото старо и гледането на бебе може ли изобщо да се сравнява с работата на бензиностанцията, в цеха или пред компютъра? Но все пак е всеизвестно, че работата с хора е най-трудна. Поне така казват, пък и моя нескромен опит в тази сфера показва това. Та тогава какво опира до работата с едно нищо неразбиращо бебе, колкото и „послушно“ да е то? Ами отговора е прост. Не е просто нещо. На работа си от толкова до толкова в повечето случаи. И ако евентуално объркаш или забравиш нещо могат да те глобят финансово или да си загубиш работата в най-лошия случай. Не че някое от тези двете е маловажно, но сравнимо ли е това със забравянето да провериш колко точно е топло млякото на детето ти и да му изгориш езика или да не го видиш, че бърка в контакта? До къде всъщност се простира отговорността? И колко точно е на единия и другия родител? Трябва ли мъжете да бъдат разбиращи към жената до себе си и да поемат голяма част от грижите? Всъщност много двойки се разделят скоро след като им се роди дете. Причината като, че ли е факта, че жените се чувстват твърде самотни. Тоест все едно имат две деца. Да това в шеги между приятели е забавно, но когато цял ден са ти дърпали полата, докато си до печката и мъжа ти се прибере и каже излизам за по бира с приятели? Тогава шегата отива в коша заедно с мръсните памперси.  Чудно ми е дали някой мъж би могъл да се постави на мястото на жена си. Но не за пет минути и то мислено в главата си. А за една седмица у дома с бебето сам по цял ден.  Да сменя памперси, да топли мляко, да мие чиниите, да пере и готви, а и задължително да изглежда секси, когато жена му се прибира. На скоро моя приятелка ми разказа интересна случка. Дамата Х се омъжила за господин У, родило им се бебче и както сами се досещате скоро мъжа и започнал да излиза с приятели. Жена му естествено не била доволна и се опитвала да го накара да и помага повече. Той от своя страна върло отстоявал позициите си и твърдял, че нищо кой знае какво не правила по цял ден. Та нали не работела. Но какво направила тя? Оплаквала се на приятелки, ядосвала се и не можела да намери решение как да обясни на съпруга си, че това което върши е достойно за похвала, а не за пренебрегване. И така хитрата лисица, решила, да изчака и да обмисли. И не след дълго мъжът и се контузил (да не решите сега, че тя го е контузила) и трябвало да си остане в къщи. Вместо да се грижи за две бебета, тя решила, че на старата и майка и била необходима спешна помощ от нея. И така, нямало как и заминала за две седмици при нея на гости, защото жената която я е родила имала „огромна“ нужда. Та какво мислите е станало? След като се върнала, мъжът и никога повече не посмял да и мрънка или да омаловажи труда и. Но трябва ли всяка средно-статистическа майка да забягва на някъде, за да докаже колко струва? Нима мъжете не са способни да оценяват нещо, което те не вършат? И до колко след като си седим само вкъщи губим понятие за реалността? Наистина ли правим от мухата слон? И секса помага ли в случая? Какво става с него след като се роди детето? Ако чуете темата да се дискутира в някоя мъжка компания, ще останете доста учудени. Повечето мъже като, че ли не оценяват половинките си. И защо е така. Ами може би е заложено в ДНК-то им. Под заложено имам в предвид, че мъжете са ловци. Те гонят, а ние (жените) бягаме. А какво става, когато донесат „плячката“ си у дома? Чувстват се победители, силни и недосегаеми. А когато и се наситят? И тя пак си седи у тях? Интересът им търси нови хоризонти. Повечето мъже несъзнателно стигат до заключението, че не е необходимо да полагат повече „усилия“, за да задържат жената до себе си. Особено ако имат и брак. Започват да „забравят“ празници, да пропускат целувката сутрин или пък да спестят от цветята за жена си, за да си купят една-две бири повече. Жалкото е ,че става постепенно и докато се усети двойката, между тях вече има само мърморения за излизания и караници по детето. Жената не се чувства така специална и желана както преди(мъже да ме прощавате, но тук става въпрос за жените). Смята, че трудът и не се оценява и живее с един неблагодарник, който точи лиги по всяка натокана фръцла.  Но не се ли случва това и с нас жените? Не приемаме ли половинките си като необходимото зло, което ни вдъхва илюзорна сигурност? И защо жените имат нужда от нея, а мъжете от „свобода“? Възможна ли е размяна на ролите? И ако това се случи, то мъжът ще бъде ли мъжествен, а жената женствена в новия образ? Няма начин да отворите някое женско списание, без значение от цената му и да не намерите в него рецепти за отслабване, упражнения, „най-новият“ хит в гримирането или маска за коса, лице и т.н. Интересно ми е в колко мъжки корици можете да намерите диети и прически, или пък заглавие на тема: „Как да бъдеш перфектния мъж“. Отстрани звучи глупаво, но реалността, като че ли е такава. Модерния живот ни смазва под отговорностите на старото и ново поколение. А при мъжете? Някак ролите отпадат и при тях нуждата от издържане на семейството, вече не е модерна - според тях. Още по-лошото е, че както много от тях твърдят, те си търсят жена която, ще ги обезпечи финансово. А най-страшното, е че не се срамуват от това. В днешно време, кой трябва да носите парите в къщи и кой да мие чиниите? И след като носим физически панталоните, носим ли ги и психически? В крайна сметка, ако искаме да запазим връзките си здрави и след като сме родили дете, вариантите не са много. Първият от тях е да накараме мъжа до нас с приказки да разбере отговорността от това да си баща и съпруг.  Да се надяваме, че второто, го е разбрал още преди да стане татко. И евентуално след това да пренареди приоритети си. Вторият, до който може да се прибегне, ако първият не подейства , е много бързо да станем излишни вкъщи и необходими, на някоя стара леля, майка и т.н. Да ни се наложи да отсъстваме поне седмица и да поверим всички наши лесни „нещица“ с които се занимаваме по цял ден на мъжа. Така той ще неще ще оцени труда ни. Третия вариант като, че ли е да се примирим. Ако искаме да запазим връзката си, трябва да се научим че справедливостта, не е едно от качествата на живота. Разбира се четвъртия е ясен на всички, за това няма да го споменавам. Искам да подчертая обаче, че макар много жени да вярват, че това да имаш семейство и деца е въпрос на това да срещнеш идеалния мъж, в живота идеални няма. Те съществуват само по кориците на списанията, обработени с професионални продукти и солидна доза Фотошоп, както и в романтичните филми, които завършват с“и заживели дълго и щастливо“.

Тази статия не претендира за изчерпателност. Ако искате да четете повече на тази тема, моля посетете страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=100007586865805

и оставете коментар под публикуваната статия.