Магданозът (Petroselinum crispum) е светло зелено, двугодишно тревисто растение и подправка, широко разпространена в кухните на Близкия изток, Европа и Америка.
Той е познат на човечеството преди повече от две хилядолетия. За пръв път е открит в Средиземноморието – Тунис, Алжир и Южна Италия. В Древна Елада е бил приеман за свещено растение и с него са украсявали главите на победителите в състезания за атлети. Дължи употребата си като освежител на дъха и до голяма степен вкусовите си качества на високата концентрация на хлорофил.
Смята се, че най-голям принос за славата на магданоза има Карл Велики, който го е отглеждал в собствените си градини и високо го е ценял. В древността магданозът е бил използван повече за лечение. Римляните например са лекували с него бъбречни заболявания. Едва през Средновековието зелената подправка започва да се използва за овкусяване на ястия. В различните кухни се прилага по различен начин. В Германия най-ценени са корените на растението. Консумират се настъргани в салати. Във Великобритания най-обичани са листата, от които се приготвя магданозено желе.
Като подправка се използват два вида магданоз — къдраволист и италиански, известен още като обикновен или гладколист. В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз, а къдраволистият магданоз почти не е познат. Къдраволистият магданоз често се използва за декорация на ястия. Смята се, че обикновеният магданоз има по-силен аромат. Друг вид магданоз (Petroselinum tuberosum) се отглежда заради корена си. Магданозът е от едно семейство заедно с морковите и целината — Сенникоцветни (Apiaceae).
Български названия
В някои Северни български диалекти магданозът се нарича мерудия. Тази дума е с твърде стар произход и се предполага, че в множествено число (мерудии) е обозначавала всички зелени подправки. Доказателство в подкрепа на тази хипотеза е, че в различни български диалекти с думата мерудия се обозначават различни видове подправки. В някои диалекти се приема за друго име на сминдух.
Съществуват и български говори, в които се използва и славянското петрушка или петръшка, което етимологически е старобългарското название, означаващо 'петовърха' (петовръшка) (връх => връшка, като във Връшка чукa). Магданозът е наричан с това име от старите българи, заради външния вид на листните клонки, които се 'разклоняват' с 5 връхчета. В някои преходни западни говори наричат магданоза и със сърбохърватската дума першин.
Кои са лечебните свойства на магданоза
Магданозът съдържа повече витамин С от портокалите – само в 20-30 грама от подправката се съдържа необходимата дневна доза от витамин С за възрастен човек. Освен това магданозът съдържа още желязо, калий, калций, фосфор, цинк, каротин, витамините В1, В2, К, РР. Съдържа гликозида анин.
В него има две жизненоважни групи съединения - флавоноидите апигенин, апиин, крисоериол, лутеолин и етерични масла, съдържащи лимонен, миристицин, еугенол и алфа-туйон. Миристицинът предпазва организма от действието на свободните радикали. Етеричните масла неутрализират агенти, които предизвикват рак, като например бензопирините, съдържащи се в цигарения дим. Всичко това нарежда магданоза в групата на суперхраните, които предпазват от рак. Благодарение на фолиевата киселина, подправката забавя клетъчното делене, което предизвиква рак на дебелото черво и маточната шийка.
Лечебните свойства на магданоза върху бъбреците и жлъчката
Листата и корените се прилагат при при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, хепатит, камъни в бъбреците и жлъчката. Облекчава уринирането, особено при възрастните мъже с хипертрофия на простатата. Подобрява функционирането на бъбреците и ги подпомага да отделят натрий и вода. Предпазва и от появата на бъбречни камъни.
Магданозът лекува и болно сърце
Подпомага дейността на сърцето и кръвообращението, препоръчва се при анемия. Този ефект е бил познат още на древните германци, които са приготвяли напитка от магданоз и червено вино за по-добра циркулация на кръвта. Благодарение на високото съдържание на желязо, магданозът е много полезен за производството на червени кръвни телца. Магданозът съдържа много калий, затова отварата от напитката понижава високото кръвно налягане. Благодарение на фолиевата киселина, се препоръчва за предпазване от болести на сърцето. Както и чесъна, магданозът подобрява липидната обмяна.
В Древна Гърция семената и корените са били използвани като диуретик, както и при смущения на храносмилателния тракт. Днес благотворното действие на магданоза при стомашно-чревни нарушения са още по-добре проучени, тъй като се оказва, че стимулира и ензимите и подпомага метаболизма. Помага против газове, регулира функцията на черния дроб.
В миналото при астма, и гонорея се е препоръчвал чай от магданоз, а с отварата от семената са били третирани паразити и въшки в косата. Намачканите листа се използват за облекчение при контузии.
Лечебните свойства на магданоза върху ставите
Магданозът е със силно противовъзпалително действие и се прилага за лечение на ревматоидни артрити и остеоартрити, различни инфеции и простуда. Премахва токсините и прочиства кръвоносните съдове, ставите и черния дроб, повишава значително имунитета. Действа против спазми, затова едно от най-популярните му действия е при болезнена менструация. Той успокоява болките, освен това регулира месечния цикъл. Препоръчва се за родилки, тъй като помага за по-бързото свиване на матката и стимулиране на производството на кърма. При кърмачките, чиито млечни жлези са се втвърдили, много добре действат компреси с магданозена настойка.Стимулира и сексуалната функция, повишава либидото.
Как магданозът лекува зрението
Друг популярен ефект на магданоза е върху зрението. Прясно изцеденият сок помага при катаракта, блефарит, конюнктивит, офталмия, възпаление на роговицата и на очния нерв. Ако се приготви сок от магданоз и цикория, той облекчава възпалените очи.
Стимулира апетита, повишава тонуса. Смята се, че помага при инфекция на ухото и глухота, натъртвания, диария, анемия. Укрепва зъбния емайл. В козметиката магданозът се използва за избелване на петна и лунички по лицето. За целта се нарязва на ситно и се поставят лапи на засегнатите места. Изстуденият сок от магданоз и краставица премахва тъмните кръгове и торбичките под очите.Облекчава болката при ужилване от насекоми, а ако се сдъвче суров, дезинфектира устната кухина и освежава дъха.
Лекуване със сок от магданоз
Магданозът съдържа етерично и тлъсто масло, каротин, витамин С, флавоноиди и др.
Неговият сок е един от най-лесно действащите и е необходим за кислородния обмен и за поддържане в нормално състояние на функциите на щитовидната и надбъбречните жлези. Той стимулира дейността на стомашно-чревния тракт. Облекчава уринирането, особено при хипертрофия на простатата, действа пикочогонно и апетитовъзбуждащо, нормализира менструалния цикъл, подобрява дихателната и сърдечната дейност. Народната медицина го счита за сигурно средство при полово безсилие. Ефективен е и при всички очни заболявания, включително и катаракта. В тези случаи се пие суров сок от магданоз, смесен със сок от моркови, целина и цикория. При нередовен месечен цикъл е добре да се пие смесен сок от цвекло, моркови, магданоз и краставица. Добра комбинация е и смесването на сок от спанак, салата, магданоз.
Сок от пресните листа на магданоза се получава с помощта на електрическа сокоизтисквачка. Той се приема по 1-2 чаени лъжички в 1/2 чаена чаша прясно мляко или в 1-2 супени лъжици сметана 3 пъти дневно 15-20 минути преди хранене.
Запарка от магданоз се получава от 2 чаени лъжички ситно нарязан магданоз, залят с 500 г вряла вода. След 1 час запарката се прецежда. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно преди хранене.
Или: 1 чаена лъжичка счукано семе от магданоз се залива с 1 чаена чаша вода. Кисне 8 часа. Изпива се на части за 1 ден.
Трябва да се отбележи, че супите и задушените ястия с магданоз са много полезни за болните от хипертония, при отоци от сърдечен или бъбречен произход, при бъбречнокаменна болест, подагра и ред други заболявания.
Яденето на магданоз е полезно във всички възрасти, тъй като той повишава устойчивостта срещу епидимичните заболявания. Доказано е, че в менюто на много дълголетници между многото консумирана зеленина, магданозът заема почетно място.
Магданозът, без значение къдрав или обикновен, помага със своите биофлавони и при зъбобол. Размачкайте няколко свежи листа магданоз и ги наложете върху кожата в областта, където се намира болният зъб. Действа болкоуспокояващо и противогърчово.
Магданозът е с нисък гликемичен товар, което го прави подходяща храна за спортуващи и хора, целящи намаляване или поддържане на телесното тегло.
Магданозът помага за отстраняването на натрапчивата миризма на лука и чесъна - достатъчно е да се сдъвчат няколко свежи клончета. А стрити листа от магданоз облекчават ужиленото място от пчели, комари, паяци, дори кожните изриви.
Витамин на красотата наричат витамин А, който, както казахме, се съдържа в голямо количество в магданоза. Това го прави приложим и в козметиката. Биологичните вещества, съдържащи се в него, подобряват обмяната на веществата в кожата, избелват я и я тонизират. За освежаване на лицето и премахване на бръчки се използва запарка от пресен магданоз, с която се натрива кожата сутрин и вечер.
За избелване на кожата на лицето: 1 супена лъжица измити и ситно нарязани листа от магданоз се разбъркват в 1 супена лъжица кисело мляко. Маската се нанася на лицето и се държи 20 минути.
Ако много ви дразнят луничките, изпробвайте следното: сложете 2 супени лъжици зелен магданоз и 1 и 1/2 чаена чаша вода за 20 минути във фурната. След охлаждането прецедете течността и я сложете в хладилник. Сутрин и вечер втривайте от нея в лицето си.
Магданозен лосион за чувствителна кожа
1супена лъжица, дребно нарязан магданоз, 50мл зехтин, 50г ланолин, 30мл бадемово масло.
Със зехтин залейте магданоза и ги оставете в стъклено бурканче да престои една седмица. След това прецедете, към получения разтвор прибавете ланолина и бадемовото масло и ги оставете да се разтворят на водна баня. Разбъркайте добре и напълнете лосиона в съд, който се затваря.
Магданозен компрес – действа освежаващо и успокояващо
5 супени лъжици дребно нарязан магданоз, 3 супени лъжици извара
Разбъркайте магданоза с изварата, нанесете кашата върху лицето, сложете отгоре марля и оставете компреса да действа 30 минути.
При спукани червени капиляри
Залейте една шепа листа от магданоз с 500мл вряла вода. Оставете отварата да престои 15 минути и прецедете през цедка. След това смесете 2 супени лъжици от отварата с две супени лъжици пълномаслено прясно мляко, натопете малко ленено парче в течността и го наложете като компрес върху бузите и носа. След 10 минути свалете компреса и измийте лицето с хладка вода.
Срещу сенки под очите
Срещу следите, оставени от “дългата нощ” или интензивна работа, може да подходите вътрешно.
Една стара рецепта препоръчва да се дъвчат всяка сутрин на гладен стомах по няколко дръжки от пресен магданоз.
Вреди от магданоза
ВНИМАНИЕ! НИКОГА ДА НЕ СЕ ПРИЕМА САМОСТОЯТЕЛНО ПОВЕЧЕ ОТ 60 Г СОК ОТ МАГДАНОЗ!
Въпреки че магданозът е много полезен и тонизиращ, бременните трябва да внимават с него. Прекомерната му употреба може да причини приток на кръв към матката и да предизвика аборт.
Избор и съхранение на магданоз
Винаги когато е възможно, е необходимо да се избира пресен магданоз пред сушената му форма, тъй като е с по-добри вкусови качества. Трябва да се избира свеж магданоз, който е с наситен зелен цвят и изглежда свеж и хрупкав. Необходимо е да се избягва този, чиито лиса са увехнали и пожълтели. Пресният магданоз е необходимо да се съхранява в хладилник в найлонов плик.
Плосколистният магданоз може да се съхранява също и като се изсуши. Преди сушене магданозът се почиства добре от пожълтели, завехнали и изгнили листенца. След това добре се измива под студена течаща вода. Магданозените стръкчета се оформят на китки, които се закачата да се сушат в сухо проветливо помещение.
Не се препоръчва сушенето на магданоз на слънце или под директна слънчева светлина, защото под действие на слънчевите лъчи той се натрошава и губи цвета си. Веднъж изсушен, той трябва да се съхранява в плътно затворен съд на хладно, тъмно и сухо място. Добре изсушеният магданоз при леко стискане трябва да се превръща в малки парченца.
Къдравият магданоз се съхранява по-добре чрез замразяване, а не чрез изсушаване. За целта, магданозът се измива много добре, нарязва се на ситно, и се пълни в пликове за фризер, които се слагат и се замразяват. През първите 2 часа пликовете се вадят няколко пъти и се разтърсват, за да не залепват. Нарязаният магданоз може да бъде съхранен и в кутия от сладолед поставена във фризера.
Магданоз в кулинарията
Магданозът е универсална подправка, която се използва във всякакви ястия - супи, яхнии, салати, месни и зеленчукови гозби. В отделни случаи магданозът се превръща в главно действащо лице - когато е паниран или при магданозените кюфтенца. Като цяло той рядко се подлага на по-продължителна термична обработка и най-често се слага в последните минути на готвенето или след самия му край.
Получаване на пресен магданоз през зимата
Извадените през есента кореноплоди от листния магданоз (може и от кореновидния) с подрязани розетки се засаждат в студен парник на разстояние 5-6 см между редовете и 3-4 см в реда. При по-сериозни застудявания се поставят парниковите рамки, а отстрани може да се натрупа топъл оборски тор около касата. Грижите се изразяват в поливане, подхранване и проветряване. На една парникова рамка се дава с поливната вода 3-4 гр. амониева селитра и се полива обилно с чиста вода. Така през зимата се берат пресни листа от магданоз, а през пролетта може да се образуват кореноплодите.
За същата цел кореноплодите от магданоза може да се засадят в сандъчета и саксии или на по-заветно и слънчево място.
Виж предложенията за рецепти с магданоз: