Задължителен момент в традиционната никулденска обредност е консумацията на риба.

Обикновено жените приготвят шаран, тъй като според поверието шаранът е “слуга” на св. Никола. Най-често шаранът се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично блюдо е известно като “рибник”.

На 6 декември шаранът не е просто гозба, а ритуал - своеобразно жертвоприношение към светеца, благодарност за закрилата в премеждия, надежда за добруване и радост, молитва за здраве и берекет. На масата се поставят и различни обредни хлябове и много постни ястия (варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб). Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете да се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата не се вдига цял ден и до късно през нощта е на разположение на домакини и гости. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост - “кръхче” или “дъна” се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от “зли очи” и уроки.

Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира.

Българите почитат Св. Николай и като пазител на семейството, жилището и добротата. В западните райони на страната се съхраниха традициите да се празнува на този ден "такси", "служба" или "управител" - специално посещение на най-старите членове на рода в къщата на именника за "нощна служба". Това посещение се прави от група на неженени момчета и неомъжени момичета, които обикалят домовете на роднините и ги канят на "служба". На входа на къщата на именника, гостите обикновено казват, "Свети Никола да ни помогне!". Най-старият мъж повдига високо над главата хляба и го благослави. След обилна трапезна вечеря по-възрастните мъже отиват към следващият именник на гости за да "празнуват службата" и така нататък, докато не посетят всички роднини, а това много често отнема цялата нощ чак до сутринта. Към групата често се присъединяват и младите мъже, най-вече в подкрепа на по-възрастните членове на рода (които народа нарича "пияните старци"), в тази тяхна трудна "служба" ...

Обредността през този ден има и сватбен характер. Момичетата, които ще се омъжват ходят сутринта на църква. Вечерта танцуват хоро пред всички хванати за ръце (хоро от девойки), а младежите и техните родители ги наблюдават отстрани и избират булката.

Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.