На Васильовден овошките се плашат с отсичане, ако не са родили.

На 1 януари е Васильовден, Васильовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Това е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. За обредната трапеза се приготвят блажни ястия - свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с мед, жито, орехи, ошав.

Нова година е празникът с най-много имена в българския език. В различните райони я наричат Сурваки, Сурва, Сурока. За разлика от редица други народи у нас 1 януари отдавна се смята за начало на календарната нова година. Според народните вярвания ранната утрин на този ден е най-хубавото време за гадаене, защото отбелязва деня на зимното слънцестоене (на практика той настъпва седмица по-рано). През годината ще се случи всичко, което са показали бобът, конецът, пръстенът и всички останали предмети за врачуване.

Тази вечер се гадае за предстоящите сполуки през Новата година. Това обикновено става пред огъня или край трапезата. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните. Ако някой кихне на трапезата това се приема за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно. Пукат се и дрянови пъпки, чиято пъпка пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината. В някои села от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен,ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо. След прибирането на трапезата недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешника с пепелта от предишната коледна вечеря се за запазват. Обичаят сурвакане е втората част от празника. Той започва на зазоряване. Сурвакарите са момчета до 10 - 12 годишна възраст. Те се събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко от тях е има торбичка и носи задължителната за случая сурвачка. Сурвакарите удрят с пръчката всеки от семейството, като започват от най - възрастния.

Вечерта срещу празника домочадието се събира около софрата, която е отрупана с различни ястия — всичко онова, което семейството желае да има през годината. Стопанката припалва четири зърна тамян върху лемежа и с кръгови движения отляво надясно прекадява цялата трапеза. След това три пъти завърта тавата с паницата, в която предварително са наречени „късмети" от дрянови пъпки за имот и добруване, и разбира се - сребърна пара. Всеки бърза да разчупи своя край, за да види какъв ще е късметът му през годината. Този празник се отличава с богата обредност. Това е деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Обичаите, които се изпълняват на този ден са: обредна трапеза, сурвакане, маскирани дружини и „ладуване".
Вечерята срещу Нова Година е втората Коледна Вечеря. Традиционни за трапезата са блажните ястия. На трапезата има пита, свинска глава, баница и пр. Питата е без шарки и оше топла се слага на масата. След като най-възрастният в семейството прекади трапезата, той вдига високо питата, разчупва я и дава на всеки по едно парче: по реда на възрастта им. Баницата е с късмети, тя се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред него парче. Останалата част от баницата се пази "за Богородица". Момите и ергените запазват първия залък от парчето си и го слагат под възглавницата си, като вярват, че който сънуват през нощта, за него ще е омъжат (оженят). Свинската глава е второто ястие тази вечер. На Васильовден е единствения случай, когато свинско месо се принася и кади, на нито един друг празник това не се прави. След вечеря събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат:
„Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тютюн и пр."
Тази благословия не се пее, а се изрича. Тя се прави за здраве и изобилие във всичко. В някои райони сурвакарите пеят и песни. Навсякъде ги даряват с кравайчета, плодове, орехи, сланина и др. Друг обичай, който се изпълнява на празника е ладуването (дайлада, тайлада, топене на пръстени). Традиционната представа за новогодишните суроваканици на българите винаги е била свързана както с тяхната украса, така и с прякото им обредно предназначение, свързано с митологичната култура на народа. Тя представя суровакницата като форма на световното дърво, а сурвакарите - медиатори между световете, п редопределящи бъдещото плодородие, изработваните сурвачки по българско са два типа: „дялани" и „вити". Дяланите могат да са „булки" или „перашки", а витите се изработват от „клонати" дрянови пръчки, с положена върху тях украса от разноцветни вълнени конци, пуканки, ошав, люти чушлета, семки, стафиди, цветни хартийки. Този тип украсени суровачки са познати в народната терминология като „писани", „шарени", „пъстрени", „сторени", „китени" и др. Съдържанието на всички тези термини обаче е еднозначно, защото народът не прави строга разлика между единия тип и другия. След сурвакарите (по икиндия) по къщите ходят маскирани младежи с „камила" или „джамало" за поздрав към стопаните, за здраве и добър приплод през следващата година, като джамаларят благославя:

"Дето стъпи джамалото,

радост и берекет да има!

Както ми е здрав топуза,

тъй да са здрави хората!

Както са рои пчелата,

тъй да са плодят децата!".

После „джамалото" символично умира,за да умре злото в дома на стопанина и отново възкръсва, както се събужда природата, за да даде повече плодородие на хората. в замяна на своята игра - словесна и имитативна плодоносна магия, младежите получават продукти, пари и добра почерпка. В Таврия (Запорожка област, Украйна) а Стара-Нова година - както българите там наричат този ден, до късно след полунощ по къщите ходят младежи, маскирани или просто с начернени лица, и благославят всичко живо с докосване, което носи здраве и плодородие.

Църковен празник: Св.Василий Велики, епископ на Кесария Кападокийска (М. Азия). Негова е идеята за активно милосърдие и активното добротворство като израз на Христовия закон на любовта и прошката. Още приживе е обявен за Велик".

Обредна трапеза: варена свинска глава, баница с късмети, ошав, жито, орехи, мед.

Именици: Васил, Василка, Веселин, Васко. Името Василий е от гръцки произход и означава „царски". Св.Василий ни остави най-хубавата литургия

В първия ден на годината църквата чества две големи събития - Обрезание Господне и св. Василий Велики. Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария завет при патриарх Авраам. Този ритуал служи като “знак на завета” между Бога и богоизбрания народ. На осмия ден след своето раждане по време на този ритуал Христос получава името Иисус. Възпоменанието за Господното обрезание още през IV век било утвърдено като тържествен Господски празник, с който се приключва осемдневният цикъл на Рождественските дни.

В същия ден се чества и св. Василий Велики - Васильовден. Роден около 330 година в Кесария Кападокийска, детството и младостта му преминали през царуването на император Константин Велики. Получил началното си образование от своя баща, а по-късно минал през школите на Кесария, Цариград и Атина. На 30 години бил кръстен и решил да посвети себе си на съзерцателен живот. Като Кесаро-Кападокийски архиепископ Василий се проявил като умел защитник на православното учение, погрижил се за благолепието на богослужението, установил строг ред и въвел среднощни бдения с пеене на псалми. Като паметник на дейността му в това отношение винаги ще служи и съставената от него Василиева света литургия, която се изпълнява десет пъти през църковната година. Още през Златния век на старобългарската писменост и в първите десетилетия след своето покръстване българите са били ощастливени да четат в превода на Йоан Екзарх св. Василиевия “Шестоднев” с неговите девет беседи върху 26 стиха от първата глава на Книга Битие, които и днес удивляват с критичния си поглед и богоозарена мисъл. Надарен с прозорливост, св. Василий предвидил смъртта си и предал душата си на Бога на 1 януари 379 година.