В хладилника на Айнщтайн и Szilard се ползва смес от амоняк, бутан и вода, като се ползва свойството на течностите при по-ниско налягане да кипят при по-ниска температура . От едната страна е изпарителят – съд, съдържащ бутан. При намаляване на налягането се снижава температурата му на кипене и като се изпарява, той понижава околната температура.
McCulloch възнамерява да осъвремени дизайна, като замени вида на ползваните газове и така да се стигне до четирикратно увеличение на ефективността. Енергия отвън ще бъде нужна единствено за задвижване на помпата и това вероятно в съвременния вариант ще бъде осъществено с помощта на соларни панели.

В Кембридж също работят по създаването на нови, по-екологични хладилници. Но при тях принципът е доста различен – те заменят компресора с действието на магнитни полети и специални сплави. Идеята се разработва от стартиращата фирма Camfridge. Прилагането на магнитно поле към сплавта може да се сравни с компресирането на хладилните газове, а премахването му – на разширяването. Нещо подобно може да се види при гъвкава гумена лента – когато тя се огъне, се загрява, при отпускането и – се охлажда.

McCulloch смята, че има нужда само от още няколко месеца, за да може да комерсиализира своя прототип. Въпреки че е предназначен за страните от третия свят, има защо и ние да се интересуваме от тази технология. Не само поради екологични съображения, а и като имаме наум лошите привички на монополистите…