ЦЯЛА нощ летях от Вашингтон до Денвър. Влязох в църквата и разбрах, че съм неспособен да отслужа три литургии и да проведа семинар за отношението към просперитета.

Исках да се отдам изцяло на умората си, но д-р Фред Вогът ме попита:
- Чувал ли си за фондацията "Пожелай си"?
- Да.

- На Ейми Грейм й остават три дни, болна е от левкемия. Последното й желание бе да посети твоя проповед.
Бях потресен. Усетих едновременно въодушевление, страхопочитание и съмнение. Не можех да повярвам. Мислех си, че децата, които умират, ще пожелаят да видят Дисниленд, да се срещнат със Силвестър Сталоун, Господин Тао или Арнолд Шварценегер... Защо дете, на което му остават три дни живот, ще поиска да слуша проповед по въпросите на мотивацията?
- Това е Ейми - постави тъничка ръчица в моята д-р Вогът.
Пред мен стоеше 17- годишно момиче. Носеше тюрбан в червено и оранжево, за да прикрие оплешивялата си от химотерапия глава. Слабото му телце бе превито и немощно.
- Исках да направя две неща - прошепна тя. - Да завърша средното си образование и да посетя ваша проповед. Лекарите са на мнение, че не мога да се справя и с двете. Те смятат, че нямам достатъчно сили. Изписаха ме от болницата, за да си остана в къщи под грижите на родителите си. Това са мама и татко - посочи ги тя.
Очите ми се напълниха със сълзи. Думите заседнаха в гърлото и усетих, че няма да се овладея.
- Вие и вашите близки сте наши гости - промълвих. - Благодаря, че пожелахте да дойдете.
Църквата беше пълна. Повече от 1000 души искаха да научат нещо, да израснат духовно, да станат по-човечни.
Смирено попитах присъстващите, дали искат да участват в лечебен процес. Всички искаха. Показах им как да разтъркат енергично ръце, да ги раздалечат на 5 сантиметра и да усетят лечебната енергия в тях. После ги накарах да застанат по двама един срещу друг и да усетят лечебната енергия, която се излъчва от ръцете им.
- Ако имате нужда от лечение, приемете енергията, която се излъчва тук и сега - казах им аз.
Хората реагираха като едно цяло. Сърцата се изпълваха с възторг. Обясних им, че всеки притежава лечебна енергия и лечебен потенциал. И че при 5 % от нас тя е толкова силна, че излъчването на ръцете ни може да се превърне в наша професия.
- Това е Ейми Греъм. Тя не ме е молила за това, но бих искал всеки от нас да й изпрати лечебна сила за живот.
Публиката започна да повтаря:
- Да, да, да...
Бащата на Ейми й помогна да се качи при мен. Накарах присъстващите да затоплят ръцете си и да й изпратят лечебна енергия. Залата плачеше. Изпратихме Ейми прави, с дълги аплодисменти.
Две седмици по-късно Ейми се обади, за да ни каже, че се е възстановила напълно. Две години по-късно тя ни се обади, за да каже, че се е омъжила.

Ейми ме научи да не подценявам лечебната сила, която всеки от нас притежава. Тази сила е непрекъснато у нас и всеки трябва да я използва за собственото си добро. Никога не трябва да забравяме, че я има, че ни съпътства непрекъснато.

Пастор Мак Хансен