Сърдечната недостатъчност е състояние, възникващо при исхемична болест на сърцето и високо кръвно налягане.

Това състояние означава, че сърцето не може да изпомпва достатъчно кръв за да удовлетворява нуждите на организма и от това страдат всички органи и системи.

Заболявания, които водят до сърдечна недостатъчност:

• Болести, които отслабват сърдечния мускул - например, инфаркт на миокарда.
• Заболявания, свързани с увреждане на сърдечния мускул - напр., хемохроматозата, която е свързана с влошаване функциите на камерите и те не могат да се напълнят нормално.
• Болести, които увеличват натоварването на сърцето - напр., хипертиреоидоза (засилена функция на щитивидната жлеза), която увеличава нуждите от кислород на организма.

Сърдечната недостатъчност води до нарушения в другите органи поради недостатъчното снабдяване с кислород. Най-често засегнати са бъбреците, които губят нормалната си способност да изхвърлят солта и водата, което води до задържане на повече течности в организма. Задържаните течности могат да се натрупат в белия дроб и да доведат до белодробен оток, да намалят способността на черния дроб да изхвърля токсините. Може да се понижи усвояването на храната и лекарствата от червата вследствие на това заболяване.

• лесна уморяемост;
• събиране на течност - отоци по краката или събиране на течност в корема; ако течността се събира в белия дроб се получава задух;
• увеличава се нощното уриниране;
• натрупаните в черния дроб и червата течности водят до прилошаване, болки в корема, загуба на апетит.

Протичането на сърдечната недостатъчност е различно за различните хора и се характеризира с периоди на стабилност.