Днес все по-често се запитваме: „С какво се е лекувала баба ми”?

Причината е в небезизвестното масово лечение с антибиотици и вредните последици от тях. Сребърната вода се е използвала от древни времена за лечение на рани, които трудно заздравявали, за удължаване срока на годност на млякото, изработвали се сребърни съдове и посребрени резервоари за вода, за да се запазва дълго своите качества. За първи път официално се доказват нейните свойства от Вон Нагели през 1893г., който изследва въздействието на металите върху микроорганизмите. Той установява, че среброто е мощен дезинфектант и унищожава бактериите ефикасно дори в много малка концентрация. В днешно време се използва колоидното сребро с концентрация във вода, т.е така наречената сребърна вода. Получава се чрез електролиза от сребърния катод и така във водата се отделят сребърни йони, които са отрицателно заредени. За различната концентрация на среброто във водата се използва различно напрежение и ток в електродите, както и различно време за протичане на електролизата. Днешните напреднали технологии контролират процеса прецизно и получаването на сребърна вода е лесно. На пазара съществуват и домашни апарати за приготвяне ан сребърна вода.

Приложението на сребърната вода е доста широко. То може да се приема както вътрешно, така и да се прилага външно. Среброто е високоефективно срещу над 650 патогенни бактерии, гъбички и вируси. Използва се лечение на рани, за укрепване на имунната система, като дезинфектант, за възстановяване след боледуване и други.

Все още безвредността на колоидното сребро не е напълно обоснована. Има противоречия по въпроса, защото някои казват, че колоидното сребро не е опасно, а сребърните соли да. Те се натрупват в организма при продължителен прием и предизвикват болестта аргирия. При нея цветът на кожата се променя, като тя става синкава, сивкава или зеленикава. Това е необратимо и остава за цял живот.

Автор: Михаела Христова