Лимецът е вид диво жито, с което са се изхранвали хората от древни времена. Расте в Южна България в ниското на Родопите.

В община Крумовград е и селцето, което е пренесло през хилядолетията името на това зърно.

Село Лимец днес има 95 жители и аха да изчезнат, но все още се държат здраво, сякаш да напомнят за онзи наш праотец, наречен лимец. И той е устойчив като родопчанин - има набито здраво стъбло и гордо вирнати осили на класа. Лимецът е способен да вирее и плоди при всякакви условия.

Ражда зърна, обвити в люспи. Той е богат на протеини и е изключително силен антиоксидант и биопродукт с добри лечебни свойства.Лимецът (Triticum monococcum L.) представлява най-древният вид от групата на покритите или несъщински пшеници. Към тази група принадлежат и двузърнестият лимец, както и спелтата. При процесите на събиране на житото стъблото се начупва, докато самото зрънце остава цяло, съхранено под четирите слоя обвивки. Класовете на лимеца се подлагат на специална обработка, което допълнително оскъпява процесите на преработка, но пък го превръща в добър биопродукт. От друга страна, той е култура, която малко зависи от климатичните условия, което прави отглеждането му сравнително лесно.

Гърците наричали лимеца "tiphe", турците "siyez", а руснаците - оркиш или полуполба, за французите и италианците той е просто "малката спелта".

Историята на лимеца започва още в дълбока древност - археолози твърдят, че тази пшеница е била консумирана преди повече от 15 000 години в земите около делтата на река Нил.

Траките пък са използвали еднозърнест лимец - доказателства в подкрепа на това твърдение са открити в тракийските могили.

Неслучайно приемат древната пшеница за една от най-здравословните храни, тъй като покълналите зърна са носители на готови за усвояване витамини, ензими и минерали.

Като заместител на месо, зеленчуци и хляб, лимецът набавя необходимите вещества за организма и от медицинска гледна точка това значи по-малко болести и по-здрава имунна система! Препоръчително е да се ползва не повече от 100 g зърно на ден.

Поради твърдата си обвивка, този вид зърно не е податлив на външни влияния, не полепва по червата, понася се леко и фино и предпазва от стомашно-чревни заболявания и алергии.

Хранителен състав на лимеца

Хранителен състав (100 гр)

Калории	338
Калории от мазнини	22
Общо мазнини	2.43 г
Холестерол	0 мг
Общо въглехидрати	70.19 г
Фибри	10.7 г
Захари	6.82 г
Белтъчини	14.57 г
Вода	11 мл

Здравословни ползи от консумацията на лимец

Научни изследвания доказват предимство на лимеца пред спелта и пшеница по отношение съдържание на фосфор, калий, витамин В2, витамин В6, витамин А, провитамин А  и протеини.

Предимствата на лимецът пред житото са няколко и основно следните:

• лимецът се отглежда без химикали, поради причината, че не боледува;
• лимецът е прадядото на пшеницата и в него балансът между веществата е непокътнат от човешката дейност;
• лимецът е по-богат на микроелемнти от другите видове пшеница;
• лимецът е по-мек и се консумира по-лесно;
• лимецът има няколко пъти по-ниско съдържание на глутен, отколкото съвременните сортове пшеница.

 

Лимецът е изключително богат на витамините А, В и Е, белтъчини и минерали (цинк, магнезий, манган, фосфор).

Витамин Е играе протективна роля за сърдечно-съдовата система, подпомада функцията на половите жлези, а също така е и сравнително добър антиоксидант - спомага за бързото извеждане от организма на свободните радикали.

Минералите от своя страна също способстват за нормалното физиологично състояние на организма.

Научни изследвания показват, че съдържанието на цинк в лимеца, произведен в България, е с пъти по-голямо от това, произведено в други страни.

Необходими са приблизително 100 г кълнове от лимец, за да задоволят дневните нужди на организма.

Високото съдържание на магнезий прави лимеца изключително полезна храна за спортуващи хора и особено такива, които страдат от мускулни крампи и разтягания.

И не на последно място, този вид пшеница се оказва по-поносим за хора, които проявяват непоносимост към глутена и не могат да консумират бяло брашно. Въпреки че съдържа глутен, изследванията показват ниска токсичност при пациенти с цьолиакия. Предстои това да бъде потвърдено с повече изследвания за дълъг период от време.

Народните лечители препоръчват консумирането на лимец при състояния като колит, неврози, шипове, както и за повишаване на съпротивителните сили на организма.

Здравословен риск при консумацията на лимец

Няма данни, доказващи вредни ефекти вследствие на консумацията на лимец.

Покълване на лимец

Покълналият лимец (жито) е една от най-хубавите храни, с които човек може да се храни.

За да покълнем лимец са ни необходими следните пособия: стъклен буркан и цедка. Разбира се, необходим ни е лимец. За предпочитане отглеждан в България.

Първа стъпка: изчистваме лимеца.

Втора стъпка: изсипваме лимеца в буркана.

Трета стъпка: изплакваме лимеца като наливаме вода, разклащме добре и изливаме. В началото без цедка, за да излеем с водата и тези прашинки, които са останали най-отгоре над водата. Накрая, когато остане малко вода, прилагаме и цедка. Повтаряме 2-3 пъти.

Четвърта стъпка: накисваме лимеца в студена вода за около 6-10 часа.

Лятно време 6 часа са достатъчни. Важно е лимецът да не се пренакисва, особено лятно време, защото това може да доведе до намаляване на кълняемостта. Причината за това би било разкашкването на семенцата. За това по-краткото накисване е за препочитане, макар и лимецът да остава по-твърд. След няколко часа оставен без вода и по твърдия омеква и започва да покълва.

Пета стъпка: изливаме водата и изплакваме като наливаме и изливаме студена вода 2-3 пъти.

Шеста стъпка: оставяме лимеца да покълва, но вече без вода. След още няколко часа той вече е омекнал и готов за ядене.

Забележки:

1. Важно е да проплакваме редовно семенцата – поне по веднъж на ден и винаги преди ядене.
2. В случай, че държим буркана на студено, семенцата ще растат по-бавно и така, ще може да ядем лимец по-дълго време.
3. Важно е да оставяме лимецът да има достъп до въздух, за това не затваряме плътно капачката, а само леко похлупваме с нея.
4. Може да се храним с покълналия лимец докато кълнчетата станат големи, дори повече от 1-2 см. Най-полезни, може би, са межу 1 и 4 мм.

Избор и съхранение на лимец

Зърната от лимец се продават най-често в пакети от 500 гр. Може да ги откриете в специализираните магазини за здравословно хранене. Съхранявайте ги в добре затворени пликове, в сухо и проветриво място, за да не мухлясват.

Кулинарни идеи с лимец

Брашното може да се използва за всякакви видове тестени изделия, като количеството брашно се разделя 1 към 1, т.е. наполовина брашно от лимец и наполовина бяло брашно. Стават чудесни палачинки, мекици, баници със сирене и кашкавал, кексове и др. С него лесно и бързо можете да си приготвите вкусни бисквитки, които ще бъдат не само диетични, но и истински имуностимулатори.

Зърното може да се консумира по следните начини:

- в сурово състояние - накиснато за 12 часа във вода, след което към него се добавя кисело мляко, мед, орехи и настъргана ябълка.

- накиснато във вода за 36 часа до покълване и да се консумират кълновете.

-може да се приготвят и пълнени чушки, като предварително зърното е престояло във вода за 12 часа. Използва се за прочистване на организма и за диета.

Да не се консумира повече от 100 гр. на ден.

Хляб от лимец

Първоначално се приготвя закваска, която включва 1 чаша пълнозърнесто брашно и 1 чаша топла вода, които се смесват и се оставят да престоят 36 часа, като през определени интервали от време получената каша се разбърква.

Приготвя се предварително тесто за хляба, в състава на което влизат 300 г пълнозърнесто брашно и 150 мл вода.

Закваската се разбърква добре с брашното и водата, и се оставя да втасва приблизително 8 часа на стайна температура.

Основно тесто за хляба:

• 400 г брашно от лимец
• 2 ч. л. сол
• 100 мл вода

Брашното от лимец, солта и водата се прибавят към предварително приготвеното тесто и се омесват добре.

Готовото тесто се поставя в намазнена тавичка и се оставя да втаса (около 1 час). Пече се в предварително загрята до 200°С фурна.