Кралският корсар - Реймънд Фийст

- Повечето от нас изминаваме пътя на своя живот с малък шанс да научим нещо повече за самите себе си. Знаем някои неща, които харесваме, и други, които не харесваме, имаме някакви смътни представи какво би могло да ни направи щастливи, но в повечето случаи умираме в невежество по отношение на онова, което е най-съкровената част от същността ни.

Николас кимна.

Пъг продължи.

— По някакви причини се случват неща като твоето недъгаво по рождение стъпало, причини, които често остават за нас неразбираеми. Съществуват много теории, особено след като поговориш за тези неща с жреците на един или друг храм, но никой не знае със сигурност.

— Навярно твоят крак е урок за теб в този живот, Николас — каза Накор.

Пъг кимна.

— Мнозина го вярват.

— Какво мога да науча от един недъгав крак? — попита Николас.

— Много неща — каза Пъг. — Ограниченията си, как да надмогваш враждебността, унижението, гордостта.

— Или нищо — добави Накор.

— Знам, че баща ти се е опитвал да бъде отстранен недъгът ти, когато си бил малко момче — каза Пъг. — Помниш ли?

Николас поклати глава.

— Съвсем малко. Само, че болеше.

Пъг положи длан върху ръката на момчето.

— Така си и мислех. — Топлите му кафяви очи се впиха в очите на Николас и той му заговори утешително: — Трябва да знаеш, че ти си единственият, който може де изцери недостатъка в самия теб. Разбираш ли страха?

Николас усети, че очите му натежават, и отвърна:

— Не знам… Страха?

— Страхът ни държи, обвързва ни и ни пречи да растем, Николас. — Гласът на Пъг стана настоятелен. — Той убива по частица от нас всеки ден. Задържа ни към това, което познаваме, и ни пази от онова, което е възможно, и е нашият най-опасен враг. Страхът никога не се саморазкрива; той винаги е предрешен и много потаен. Избира си най-безопасния курс; повечето от нас чувстват, че има „разумни“ причини да избягват рисковете. — Усмихна се окуражително. — Смелият човек не е лишеният от страх, а този, който прави това, което трябва, въпреки че го е страх. За да успееш, трябва да си готов да поемаш риска от пълния провал — това трябва да научиш.

Николас се усмихна.

— Татко веднъж ми каза нещо подобно. — Думите му излязоха размазано, все едно че се беше напил или заспиваше.

— Николас, ако като малко момче сам беше пожелал кракът ти да се излекува, лечителите и жреците щяха да ти го оправят. Но нещо в самия теб се е впило в твоя страх. Нещо в теб обича твоя страх и го е обвързало към теб като майка или като любима. Трябва да се опълчиш на този страх и да го прогониш. Трябва да го прегърнеш и да се оставиш да те погълне. Едва тогава ще можеш да познаеш страха си; едва тогава ще можеш да се изцериш. Искаш ли да се опиташ?

...

— Боли! — извика Николас.

— Разбира се, че боли — каза Пъг. — Но може да се превъзмогне. Това е само болка. Не си мъртъв и можеш да се опиташ отново. Не можеш да успееш, освен ако сам не пожелаеш да рискуваш да се провалиш. — Пъг посочи мястото, където кракът му се беше впил в скалата и каза: — Това е само оправдание. Всички ние си намираме оправдания, когато поискаме. Ти притежаваш дарби, които далеч надвишават този жалък и дребен недъг!

...

— Имам чувството, че загубих нещо.

Антъни кимна, а Накор каза:

— Хората обичат страховете си. Затова държат толкова здраво на тях. Ти научи нещо много млад, принце, нещо, което дори много по-стари от теб хора рядко разбират. Научи, че страхът не е нещо ужасно на вид, а нещо красиво и съблазнително.