Едно семейство се преместилo да живеe в нов дом. Сутринта, едва събудила се, жената погледнала през прозореца и видяла съседката си, която простирала.

- Погледни, какво захабено и посивяло е прането й, казала тя на мъжа си.

Но той четял вестник и не и обърнал никакво внимание.

- Навярно ползва лош прах или изобщо не умее да пере. Трябва да й покажа как се прави.

И този монолог се повтарял всяка сутрин: когато съседката простирала прането си, жената се удивлявала колко мръсно е то.

Но един ден, поглеждайки през прозореца, тя възкликнала:

- О! Днес прането е чисто! Навярно най-после се е научила да пере!

- Не, - казал съпругът й, - просто днес станах по-рано и измих прозореца.