Думата "ноетика" произлиза от гръцката дума ноетикос и означава „вътрешно, интуитивно познание”. През 1973 г. американският астронавт Едгар Мичъл основава институт по ноетика, разположен на площ от около 800 декара северно от Сан Франциско. Той прави това след мистично преживяване на връщане от Луната през 1971 г. и поставя началото на тази нова наука.

„Неочаквано зад хоризонта на Луната бавно и невероятно величаво се показва искряща в синьо и бяло скъпоценност – светеща в нежно небесносиньо сфера, обточена с бавни, спираловидно въртящи се бели воали, – която се издига лека-полека като малка перла в гъст океан от черна загадъчност. Доста време е нужно, преди да осъзнаем напълно, че това е Земята – нашият дом. На връщане към дома, вперил поглед през ширналото се на 240 000 мили космическо пространство към звездите и планетата, от която бях дошъл, внезапно усетих вселената като нещо интелигентно, любящо, хармонично.

…На отиване към Луната бях прагматичен пилот-изпитател, инженер и учен като много от колегите си. Но когато видях как планетата Земя се носи в безбрежния космос… почти осезаемо долових присъствието на божеството и осъзнах, че животът във вселената не е просто случайност, основаваща се на произволен процес.”

Идеята на Едгар Мичъл е да „разшири знанието за природата и възможностите на ума и на съзнанието и да приложи това знание за увеличаване на човешкото благо и за подобряване на качеството на живот на планетата”. Той привлича висококвалифицирани изследователи от цял свят да изследват същността на съзнанието от най-различни новаторски гледни точки. Институтът по ноетика участва в проведените от Ръсел Тарг и Харолд Путоф от Станфордския изследователски институт проучвания във връзка с „виждане от разстояние”. Те по-късно стават основа за програма „Старгейт” на американската армия.

Други области на изследване са аномалните взаимодействия между съзнание и материя и във връзка с програма, изследваща ефикасността на терапията чрез визуализация при нелечимо болни от рак и въздействието на молитвата и на решителността върху лечението.

Ноетиката се явява клон на философията, която изучава проявленията на ума и интуицията. Нейните основни цели са изучаване на не-рационалното (интуитивно) знание и търсенето на неговият източник (откъде се взема), а също изучаване на отношенията между човека и божествената интуиция. Именно затова някои се опитват да свържат ноетиката с мета физиката. В някои западни и арабски философии ноетичната теория се развива отдавна от такива философи като Анаксагор, Платон и Аристотел.

В съвременните речници терминът "ноетика" често се определя като "интелект". Това определение идва от средновековните богослови и философи, които използват латинската дума "intellectus", която означава по това време това, което ние днес наричаме "интуиция" "Ноетичност" съвременните речници превеждат като "способност да се прониква в същността" или "умствена дейност".