Нашият мозък има 100 милиарда неврони - това е повече от звездите в нашата галактика! Всяка клетка от своя страна може да даде 200 хил. разклонения. Това значи, че мозъкът има огромни ресурси и може да съхранява, примерно, спомени за 3 мил. години. Учените го наричат "вълшебното дърво на разума" защото нервните клетки на мозъка приличат на разклонени дървета.
Електрическите импулси между невроните се предават чрез синапси - зоните на контакт между невроните. Средният неврон на човешкият мозък може да има между 1 000 и 10 000 синапса (т. е. контакта със съседни неврони).Между синапсите има малки цепнатини, които електрическият импулс трябва да преодолее.
Когато ние учим, ние променяме работата на мозъка, подготвяйки нови пътища за електрическите импулси. При това електрическите импулси трябва да "прескочат" през цепнатината между синапсите за да образуват нова връзка между невроните. Най-трудно е да се преодолее това разстояние първият път. По време на обучението, когато сигналът преодолява разстоянието отново и отново, връзката между невроните става все по-широка и здрава. Увеличава се броят на синапсите и всъчките между невроните. Образуват се нови невронни микромрежи, в които се "вграждат" новите знания: убеждения, навици, модели на поведение. И тогава най-накрая ние сме научили нещо. Тази способност на мозъка се нарича невропластичност.
Именно броят на микромрежите в мозъка, а не неговата маса или обем, имат решаващо значение за това, което наричаме интелект.
Между другото трябва да отбележим, че в ранното детство, когато е най-интензивният период на обучение, за детето е от особена важност да бъде в богата и разбообразна развиваща среда.
Невропластиката е дно от най-удивителните открития през последните години. Преди се е считало, че нервните клетки не се възстановяват. Но през 1998 г. група американски учени доказала, че неврогенеза има не само до 13-14 годишна възраст, но и през целия ни живот. И също, че при възрастните хора също се образуват нови нервни клетки.
Те установили, че причината за намаляването на умствените способности с възрастта не е отмирането на нервните клетки, а изтощението на дендритите - израстъците на нервните клетки, чрез които нервните импулси преминават към неврона. Ако дендритите не се стимулират постоянно, те атрофират подобно на мускулите без физическо натоварване.
Едни и същи ежедневни действия формират шаблонно поведение - нашите навици - като при това се използват и укрепват едни и същи невронни връзки. Така ние започваме да живеем на автопилот, при което губим гъвкавостта на мисълта си.
Невропластичността, наричана още мозъчна пластичност, се наблюдава в големи диапазони. В някои случи тя може да се проявява в микроскопични промени в отделни неврони, а в други - в мозъчни аномалии в резултат на нараняване. Невропластичността може да е следствие от поведението и стимулите от външната среда, а може да е резултат от мисъл или емоция.
На клетъчно ниво пластиността е синаптична, когато се променят връзките между невроните и несинаптична, когато се променя вътрешната им възбудимост. Синаптичните връзки непрекъснато се разпадат или пресъздават в зависимост от актичността на невроните, които ги изграждат. Според теорията на Хебби, невроните, които се възбуждат едновременно, изграждат синаптични връзки помежду си и обратно - тези, които не са в синхрон, не се свързват.
Какви са условията за поддържане на мозъка в добро, пластично състояние:
- активно движение
- учене на нови неща
- промяна на установени навици